„…Когато истински обичаш някого, ти си склонен да простиш, да направиш неща, които не си планирал, или да преглътнеш неочакваното. Така мисля, че направих и аз. Не съжалявам и до днес. Майка ми трудно прие истината за мен. Разбира се, тя бе човекът, който каза на всички останали в семейството, защото „така щяло да бъде по-лесно“. Цената, която трябваше аз да платя обаче, бе да „проверим“ доколко наистина съм гей човек. Приех заради тях и тяхното неразположение. Родителите ми бавно и плавно приемаха моята действителност, въпреки че убежденията им за темата бяха, че това е като диагноза, като „болест“, която би могла да се изкорени. Тръгнахме по лекари, 18 сексолози, терапевти и психолози. Винаги бях сам с професионалистите, сякаш имах заразна болест, а те обезопасено ме чакаха след всяка лечебна среща. Въпреки провокациите на тези медици, установих ясно за себе си, че съм такъв тип човек и че няма възможност за промяна при мен, не и без последствия. Отказах да пия всякакви хапчета, които ми предписваха, че потенциално би могло да ми хареса повече с жена.Родителите ми разбраха, че няма как да избираш сексуалността на своя наследник, както той няма право да избира кои да са родителите му. В моя случай истината възтържествува без излишни ексцесии, които предварително бях планирал като възможни, и съм благодарен на съдбата за това. Уви, на много други момчета и момичета с идентична история и опитали по същия път нещата се развиват в нечовешки измерения с неясни катарзиси в отношенията с близките и приятелите. С времето разбрах, че за този семеен проблем няма категорично решение или терапия, с която нещата да се разберат, възприемат или да се свикнат от раз. В моята история категорично съм заложил на „терапията“: „С времето нещата се свикват…“. Едно от разбиранията, което много ме нахъсва с времето, е реакцията на леля ми, която когато разбра за мен и, когато се чухме за първи път, ми каза: „Не съжалявай, че толкова дълго време не си могъл да ми кажеш за това какъв си. Аз съжалявам, че се е наложило толкова дълго време да криеш същината си от нас най-близките и заради нас да носиш такава тежина сам със себе си. Обичам те“...“
Към 10-те лични истории „Моето разкриване"
